StihoveBG.com
рекламирай творбите си
Начало

Статистика
   Произведения: 158,548
   Потребители: 12,285
   Автори: 3,971
   Коментари: 300,998
   Точки: 2,627,385
   Съобщения: 115,367
   Лексикони: 4,473
   Снимки: 10,813

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сбогуването на поета

Върху камарите от уличен боклук
кръв се лее от всеки улук,
от шахтите излиза пара -
Мирише на изгоряла вяра...

Тротоарите са павета от кости,
дърветата са демонски нокти.
Пише стихове дух на поет
на масата си... кофа за смет...

Всяка къща е вечна тъмница,
няма даже​ и сянка от птица,
лудостта в огледало танцува,
а пък злото... с доброто пирува...

И се смее нощта иронично,
черни дупки клюкарстват цинично,
вятърът милва с ръце от стъкла
последната плът, по човешки ребра...

     *****

Поета завърши последната строфа,
целуна любовно своята кофа,
изплете въже от лунни лъчи,
и може би още... на него виси...

30.12.2016.

Георги Каменов
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2017-04-21
прочитания: 114
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 9 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход

placeholder