Вали...
Със хрипове и жажда,
която вие тихо....
И гърми.
Мъчително
в сърцето ми се ражда
една голяма рана.
И кърви.
Пътеките са мокри,
много кални.
Пълзи по спомена ми
охлюв.
Носи теб,
гравиран на черупката му.
Гледаш жално.
Днес акушира ми Скръбта,
обвита в креп.
Ще се усмихне
залезът навъсен,
ще дръпне струна,
тя ще зазвъни
и ноти хладни
двама ни ще търсят,
но пада здрач
в сърцето...
Ех, вали!