Нощ... аз пак сама във тъмнината!
Мрак... пусто е навън, вали!
Зловеща тази нощ ще е Луната...
Чудовищно небето чувам как гърми!
Мрачни сенки ме преследват бавно...
тихо, тихо - стъпките ехтят зад мен,
тръпки ме побиват ала няма явно,
да избягам - чувам страшен писък на дете...
/\"Страх ме е\"/
И отново бягам... бягам... бягам!!!
Втурвам се сред клоните в калта
губя се... и виждам всякакви лица.
доволно смеещи се и прикриващи гнева...
Това е кръговрата на света -
всички гледат те и ти завиждат лицемерно,
а опитваш да се справиш ти с реалността,
но вместо това оплиташ си живота гневно...
15.12.2010г.