По стъклата покапаха сънища,
нощта с възпалени клепачи осъмна,
в зачервените мисли, залутана,
без думи, със въпроси отвърна...
По звездите чертаеха пътища
неясни на вид силуети,
в уморени очи се препъваха,
разпознали в тях мъртви поети...
Ветровете и те прецъфтяха,
закарфичени в лист орхидея,
стрък утро - скитник разплакан,
въздишките събра, да изпее.