меланхоличност

на среднощна,

сънна  тишина

издига дрезгав  глас

самотен саксофон.              

Прогонва призрака

на лутаща се

векове душа,

подала знак, че там е -

с потропващи

кристалчета

от лед,

разтворени почти

във питието 

със  илюзии.

На сутринта -  

досадница една

изпи последната си

чаша самота.

И ... си  отиде.


2011-03-31