Не казвай нищо!
Залезът тежи
и думите ни -
слепи монахини
се молят ничком...
Сред порутени стени
молитвата е гавра,
а пък храмът-
прокълнат,
поруган и
осквернен-
капан за ангели,
сред здрача заблудени.
Залита твоят образ-
зъл, пиян
и чупи тишината
вътре в мене.
Не казвай нищо!
С топка от кристал
гада ми вещица
и бъдното го зная.
Когато дойдеш,
вечност проиграл,
ще ни изхвърлят с теб
от Ада, и от Рая,
защото всичко твое
ще простя,
тъй както всичко мое
си запазил,
от глад умирал,
падал и ругал...,
с любов по-силна
от най-дивата омраза.

Не казвай нищо!
Просто остани.