Ягодови устни блестят,
а косите огнени горят,
горят, горят, горят
и тихо те изгарят.
И цяла вечност изгаря в твоите коси,
запалени от сълзите ти...
Вечност с вкус на кръв...
***
Бледо лице, прозрачно,
гледа през перде разкъсано,
стените, една по една,
одрани с нокти,
по ръцете рани,
от борба,мъка и болка...
***
Заглъхващите мисли,
стремително падат в безсъзнание,
а това всичко сън ли е?
Да усещаш, че падаш,
а всъщност да висиш
и да ти лъха вятър...
... с вкус на кръв...
***
Как може всичко да е толкова ужасно!
Как може очите навсякъде
да виждат локви от кръв,
огледала на човешката мизерия?
И човекът озовал се в тази вечност,
не се насища на сурово месо,
с вкус на кръв.
И ето, цикълът започва отново,
вечност в тишина,
или тишина във вечността,
има ли значение,
ако човешкият живот е
с вкус на кръв?
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me