Изтрила съм се в теб и нищо, че ме виждаш - далече съм, а, всъщност, няма ме. Вратата към прокълнат дом зазиждаш да не прихванеш лош късмет и знам - измама е, че болката лекува някак Времето, (тя просто сменя кожа, както змиите). Присвиваш устни, сложил крак във стремето и в див галоп се сливаш с харамиите, преследващи мечтите си до дупка. Забравяш ме. Забравям те (а в себе си те нося) и слагам нова пачуърска кръпка на блейзъра си (там, където е сърцето).