Реалността, от която се съвзех,

ме поощипа с моментното си състояние.

Огледах се и видях – зората на бъдещето!

Ярко беше то, несравнимо!

Пламъци ме изгаряха от вътре и се засмях!

Да! Една усмивка реших да даря на своята съдба.

Заслужаваше си Тя....докосната бях едва,

от образа на ‘нейната чистота’.

Неописуеми са делата ни в този кратък момент,

когато времето спря и зърнахме своята свобода!

Криле се разперват пред нас,

чакащи да направят поредния замах.

Въздухът ни натежа,

но с лекота вдишвахме прашинките на миналото,

покрито от пътеката на греха.

Предадохме си ръкописите на една мечта,

сочеща изхода от реалността!