Най-личните
във свитата на здрача
на длани моя ден
ще пренесат
до онзи край далечен,
дето влачи
води лениви
сребърна река
и пада във
прегръдка на русалки
в море нефритено.
Прозрачна светлина
струи от
водорасли- залъгалки
на бледите
Нептунови деца.
Сред мрака
ще се лутат
мойте мисли.
Ще търсят капки
лунен маргарит
да го нанижат-
зрънца крехки,
чисти.
Обърнах чашата
с нектара недопит
и нервна съм, унила,
босонога.
Конете на нощта
ме чакат вън,
но да препускам
до зори
сега не мога...
Събудих се...
Това бе просто сън.