StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,820
   Потребители: 12,355
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,241
   Точки: 2,654,582
   Съобщения: 160,159
   Лексикони: 4,494
   Снимки: 10,791

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Разходката на едно око

В очите на уличния котарак
свети мъдрост цинична.
Светофари премигват в нощния мрак,
проститутка тъжи над драмата лична.

Лайновоз пълен със стока
се прибира засмян към депото,
дилър продава на полицай кока,
вместо прилеп, лети над нас злото...

От д(р)искова херния страда града,
почива си прегънат във кръста,
а зад него прикрит в утаена мъгла
сякаш стои Антихриста.

Небето е мрачно петно от мастило
попиващо гледки и звуци в едно.
По улиците, като следа от червило,
разхожда се важно самотно око.

Последно дърво, остатък от парк,
се моли да дойде човек със резачка.
И той се зададе, но получи инфаркт,
оплака го тъжно брезата-глупачка.

Задава се утрото - острие на бръснач,
безволево, сиво, като чаша с отрова.
Приветства го само детския плач
скрит в ехо, от крясък на сова.

Денят - кратък миг между нощите дълги
изхрачи се жлъчно и зло,
и слюнката стече се по тънките кълки
на едно самотно, обикалящо улиците око...

05.05.2015.

Георги Каменов
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2018-06-06
прочитания: 124
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход