StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,767
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,718
   Точки: 2,643,672
   Съобщения: 148,787
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,770

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Разходката на едно око

В очите на уличния котарак
свети мъдрост цинична.
Светофари премигват в нощния мрак,
проститутка тъжи над драмата лична.

Лайновоз пълен със стока
се прибира засмян към депото,
дилър продава на полицай кока,
вместо прилеп, лети над нас злото...

От д(р)искова херния страда града,
почива си прегънат във кръста,
а зад него прикрит в утаена мъгла
сякаш стои Антихриста.

Небето е мрачно петно от мастило
попиващо гледки и звуци в едно.
По улиците, като следа от червило,
разхожда се важно самотно око.

Последно дърво, остатък от парк,
се моли да дойде човек със резачка.
И той се зададе, но получи инфаркт,
оплака го тъжно брезата-глупачка.

Задава се утрото - острие на бръснач,
безволево, сиво, като чаша с отрова.
Приветства го само детския плач
скрит в ехо, от крясък на сова.

Денят - кратък миг между нощите дълги
изхрачи се жлъчно и зло,
и слюнката стече се по тънките кълки
на едно самотно, обикалящо улиците око...

05.05.2015.

Георги Каменов
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2018-06-06
прочитания: 114
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход