Глас пустинен, безсилен, умерзен,
приличаш ми на океан.
Искам те заливайки сухата ми плът,
за последно да погледна брегът.
Грубите ти ритми са морета остри,
шипове забити по ръцете ми.
Искам те глас беззащитен,
окончателно безплоден, омърлушен.
В теб има нещо тъй различно,
познато и отдавна забранено.
Караш страхът ми да настръхва
преглъщайки като сочна ябълка, последната му дума.
Заповядвам ти пред мен да се явиш,
да ми маршируваш и доносничиш.
Избор нямаш щом обикнал си ме вече,
няма повече гонитби мокри, има само... едно бебче.