/диптих/
1.
Кълви дълбоко
рамото ми нежно
и татуирай болката
със страст -
червена роза
във дантела снежна
на паяжина тънка.
Шипков храст
мъглата на парцали
е разкъсал
и роклята и
грозна е сега.
Крилете ти
от пътищата мръсни
сивеят
и навяват ми тъга.
Не ме жали,
дамгосай мойто рамо,
кръвта ще спре,
плътта ще преболи
и ще остане
Красотата само
в червено-бяло
нежно да искри.

2.
Око на гарван
е мишена черна,
в която се прицелва
зла луна.
Тя има много точен мерник
и толкова човешка самота,
която се опитва да прикрие
под маската на демон-assassin.
Дали стрелата птица ще убие?!
Или ще ослепи? Мъгла и дим
от пепелищата на капища проклети
замазват пътя. Гарвани кръжат
и сенките на мъртвите поети
във транс кълват,
кълват, кълват, кълват.