Открехвам вратата на изтръпнали спомени. Небрежно прехвърлям годините... Не искам отново въздишки отронени. Не искам и чувствата. (Милите?!)
Към утре поглеждам и знам, че тяхната мрежа не стига до мен... Със силен заряд - дързък плам - казвам \"да\" на новия ден.
Към прилуняване се стремя, щом звездите ми сочат пътека. Отваря широко двери светът и ми предлага за дом небето.
Тогава се чувствам защитена от интригите на земята. Към щастие съм устремена, пък кой каквото иска да смята.
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &copy; Павлина Петрова &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; \"Изплетени пътеки\" - 2008
 
&nbsp;

uFeel.me

Прилуняване