Понякога слънце зад облаци,
после дъждове и вихрушка.
Очите се изгубиха сред счупени
статуи –
Червеят ги прояжда.
Каквото и да говориш, не те чуват -
само прибоят кънти…
Умираме в стъпките на представите.
Птица излетяла през зимата
търсеща широките листи на юга.
Жена играеща с ножове –
извитите устни на гледащите в мъглата.
Чуй риданието, чуй плача
( Не! Това не е Йеремия)
на детето, което до вчера се смееше
на острова, на млечния пясък –
рисуваше гълъби…

Само – прибоят кънти…