Сърцето ми силно наранено - плаче.

Плаче без сълзи, защото изсъхнаха те

в дълбоките кладенци от мъка и печал.

По пътят ми осеяни, като звезди бяха…

И не можах никой от тях да заобиколя

с босите ми крака...

В годините коси разпилени плетях и разплитах.

И към слънцето неспирно тичах…

И молех го да ме докосне и стопли,

да признае и мен за свое дете.

В душата своя се вричах и исках само,

да бъда обичана и да обичам…

За да мога да живея и бъда,

равна на всички и равни на мене - те…

Сърцето ми силно наранено – плаче.

Плаче без сълзи, защото накрая на пътя...

прозирам, че отхвърлена била съм.

И отхвърлена оставам от ранни зори

и докрая на последните ми дни…