Ние сме дъщерите 
на Времето.
По косите ни -
слънчеви лъчи
слизат утрини,
нетърпеливи да сложат
крак във стремето
и да препуснат към
далечните залези,
където гори
нетърпението на
една голяма минута
събрала в себе си
всичката нежност на света.
Будим се слепи,
бродим със стъпки нечути
сред вашите сънища-
още затворени пъпки
на цветя-лилипути,
всяка втора жажда е
наша сестра
и пие душите ни,
за да не капят сълзите,
отровни и жлъчни
от страха на нощта.
Отварят се очите ни
докато расте денят
и ни облича
нашата обща майка,
ухаеща на жасмин луна.

После... после...
и до съмване, другото,
нижем бисерна, нощноцветна роса.
Събуди се първи и с
финеса на фламингото
танцувай с мен... -
цялата ще ти се подаря.