Мълчание се стича
по мислите разголени,
отхапва демонично
зърна от грозд отронени,
разлиства стари листи
със кокалести пръсти,
ехидно им се моли,
и дяволски се кръсти
забивайки пирони
във живата им плът,
със сърп чертае рани,
а стичащата кръв,
съсирена в агония
по устните...
А устните...
мълчат!
И бавно вехне времето...
Агнецът е мигът.