StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,904
   Потребители: 12,423
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,049
   Точки: 2,667,971
   Съобщения: 172,225
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Повторна връзка (Reconnection)

Човекът е русло на река.
Земното дете, с космически баща.
Свързан с двама им е той така,
че между тях е, и светлина изпраща...
която сякаш е водата бистра
тичаща по гладките скали
и дори да срещне камък остър
немож се скъса - вода е тя нали?

...

Но изградили градовете сиви
и язви в земните недра големи
човеците отворили във долини красиви.
Станали са глухи, неми
за майчините вопли, за бащини слова...
Камъни търкалят във реката
и най-накрая случи се това -
път заобиколен, намери си водата...

Болни, гърбави и бледи
с пушки във треперещи ръце,
ближат отровни сладоледи,
но потропват си хорце...

Пластмаси, пестициди, фосилни горива,
аптеки пълни със лъжа...
Лекари със скалпел, изкормената нива,
новини във клетка ги държат.

Потрепващ паяк, на стена размазан.

Към него вдигнало е то глава –

дете със поглед празен,

и устичка малка, без слова.

...

Re-ligio е спасителната дума (!?!) –

Започнал някой, тъй мистично...

Но с робство на ума.

И случило се ... нищо по-различно...

...

Пореден камък... блатото започва...

Човекът господар бил, и в услуга

му е всичко живо, въздух и вода, скала и почва!

Баща той нямал, майка му била друга...

...

Светещите хора тихо си седели.

Били малко, тайно плачели, мълчели...

...

Но утрото настъпи, има много будни!

Време е река отново да се втурне

към небесата звездни, чудни!

 

От камъни и тиня ще избавим,

светлина ще има и любов, и мир!

Дълбоко в нас ний знаем що да правим.

 

Река бъди, а не затлачен вир!

 

23.12.2019 По „Писма от извън Матрицата”

Трудно беше да облека в рима самото писмо (личи си J), за това ето го и самото то:

„Когато се отвориш за енергията и тя преминава през теб както река през руслото си, те пречиства от утайките. Колкото повече хората създават около себе си изкуствена среда (его), толкова повече се изолират и енергийните потоци ги заобикалят, не минават през тях.”

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2019-12-24
прочитания: 48
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход