И да тичаш след Смъртта,
тя ще те погледне
небрежно през рамо,
ако още горе
гори ти силно
свещта
и Господ си пали
цигара от нея...
Не споря.
Не моля.
Плача само
от безсилен яд
или когато
до кокал опрял е
на болката ножа,
онази болка, че не мога
да върна назад
нищо и никого.
Под прозрачната ми кожа
гондолите на чувствата
по каналите на кръвта
плъзгат се безшумно.
Карнавал на суетата.
Има нощи, в които
умирам до сутринта
и отново се будя сутрин...
на себе си непозната.