Обвита във бръшлян,
с коси от вятър
Тя идва,
стъпва леко
и шепти.
Приведените мисли
мълком светят-
светулки гаснещи.
Ракитата цъфти.

Очите ми-
канарчета свенливи,
разчуруликани,
звездите ще кълват-
трошици светлина.
В сърцето диво
събудена ще
закипи кръвта.
И като куче,
изоставено и гладно,
ще ровя мрака,
кокал-тръпка
ще гриза...

Във шепата ми
лист бръшлянов
падна.
Отпивам нежност
от нагарчаща роса.