В деня, когато погребваме шхуните
и слънцето скрива лика си,
а вятъра вие протяжно -
умиращо улично куче.
Въжетата – скъсващо опнати,
платната – ушити на ризи
и котвите – медальони,
върху гърди на вдовици.
Моряшките люти проклятия -
стенания на оплаквачки,
а бурите – смъртно притихнали
от днес ще ни отминават.
В деня, когато погребваме шхуните,
мечтите ни – боси сираци,
безвъзвратно губят посоката
към сбъднатата Итака...