Днес съм виолетов
стремеж към съвършенство,
дългите ми мигли
забулва резедава мъгла,
шоколадово-есенна
танцува тишината ми,
я се усмихни
и подай ми ръка
да изтанцуваме своя
петък вечер на пръсти
и да му ударим по едно двойно
количка с кафе.
После по раменете ни
ще пропълзи лениво залезът,
в шепите ни топли
да се свие като мишле.
Октомври капризно свива устни
и отминава
по алеята с кипариси
към една самотна звезда,
дълго ще си шепнат,
за какво и аз не зная.
Отгледах ти усмивка
и искам да ти я подаря.