Индианците Чероки карат джипове чероки,
а Ферарио е пак с червеното “Феррари”,
медийдите лайнери цапат напосоки,
капитаните пък в тях са истински гъзари...

Продължаваме в захлас, със танц след генерала,
от телата ни се стичат капки пот и райски газ,
Галите са всъщност прадеди на наш`та Гала,
Скакъуците пък умирайки превръщат се в РАЙ ГРАС!

И полетата засети тръпнат в сладостта наслада
и очакват пак да пукне страстна пролетта,
вълнуват се като “Под иговата” Рада
или като девица вече станала жена.

Но пак замислен сиво изглежда каруцарят,
защото той е впрегнал коня си отзад!!!
Защото премиерът му напомнял страшно царя!
Защото без царица бил във партията “ШАХ-МАТ”!

А някакви момчета охранени - без врат,
се тюхкат как така ги има във програмата
на цирка и в менюто за днешният обяд,
и как все още нямат колата от рекламата.

Но всеки във торбата си носи нещо ценно,
всеки летен гьол си има свойта жаба,
всяка топла каша има пари непременно,
старата жена пък се нарича просто баба.

Пространственофонията звучи, но без претенция
пространството на кухо понякога дрънчи,
дрънчи, ала излюпва по някоя сентенция,
макар сентенцията тук да не личи.

...Индиянците Чероки карат джипове Чероки
и нека да го правят, ако прави ги щастливи
светът е триизмерен, ала само с две посоки -
минало и бъдеще... – и даже май са криви!