В определена неопределимост,
в заспиваща непроходимост,
в бледа, оправдаваща сънливост -
рани отворени кървящи синьо.
Миризми от душна еуфория,
хоризонт на чужда Землемория,
а с него и неискана история.
Синя рана в мен кърви отворена.
Ту в перлени, ту в мрачни цветове,
в нюанси слепи моите ръце,
опипват да задушат едно сърце,
обагрени в растения от лед.
Избухва в посребрена клетка
кълбо агресия рефлексна.
И с поглед бесен на отрепка,
надвесен над скала отвесна,
в делириум изхвърля ме сънят...
А сини рани в мен кървят...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me