В огледало на еленово око
суетно се оглежда Празнотата,
еленова глава -
трофей на суета
безчувствено ме зяпа от стената.
Когато не върви, какво пък - шанс!
Дайкири ягодово рано преди пладне
и две - три каруцарски.... -
тъй в аванс,
преди надеждата
съвсем да ми пропадне.
Неволята е страшен помагач,
но май се запиля (къде?! - кой знае...).
Е, няма да се стигне чак до плач.
Душите голи са, щом стигнат горе в рая,
така че всичкото нетрайно в този свят
по дяволите да върви - на кой му пука!
Като в танго - две стъпки съм назад,
препъвам се...
Живот човешки - мъъъъъка.