От късна слава упоени,
размахали вампирски кръст,
напред се носят удивени
греховници с безока мъст.
Отгоре някъде се свличат.
Разголват страстните души.
Бедите свои ми навличат,
като големи, черни дни.
Не мога сам да ги прогоня.
От страх се свивам уморен.
Облепва гадната им воня.
Просмукала е всеки ден.
А те на воля се облизват,
за дом избрали моя вик.
Мечтите голи се нанизват
на кол подготвен за мръсник.
Който утре ме погледне,
ще види някъде зад мен,
смъртта с душата ми да шепне.
А аз се хиля раздвоен.
©Марин Ангел