Сноп лъчи докосва водата,
а тя ги пречупва - наметка плете.
Момиче гали невинно реката,
с ръцете докосва частици небе.

Капчици падат от тънките пръсти,
надолу политат и правят творба.
С кръгове лунни и алено пъстри,
воала плете огледална вълна.

Ушива украсата риба игла,
от сребърни миди, смарагди, кристали,
рубинени рози, свенлива сълза,
милиони звездици и малки опали.

Реката намята с воала сама
красивото, малко и гордо момиче.
Залива го свойски и с нежна ръка
прибира го в себе си, да го обича.