Вълни се разбиват в небето
пясъка стене -
пламък долита искрящ,
хоризонта със мрак се покрива -
потъват звездите
скрити от ръката с черния плащ.
Скъпи и без ред от живота
бяха жестоко отнети
последните мисли,
изтекли със горчиви сълзи -
като данък злокобен бяха отнети
и разпънати - макар и да бяха няколко чисти мечти.
Смъртта докосна сърцето -
стисна го с изкривени пръсти,
вкоравени от черната лед -
кръвта към брега студена се плисна,
като болка излята направо към морето
и покрила викащия срещу скалите сънуващ човек.