StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,779
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,440
   Точки: 2,646,488
   Съобщения: 155,445
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Някъде в аметистовата мъгла (ако сънувам цъфнали ябълки)

Топи се ледът от сърцето ми,
но капчуците няма 
да пропеят,
защото пролетта е 
онемяло канарче
и се страхува
да не се разплаче,
когато росата пада
и се чупи в тревите вкочанени
от непримиримата жестокост
на битието ни.
Излегната върху 
пясъчната дюна на делника
една побеляла Клеопатра
храни змиите от гърдите си
и се усмихва,
защото знае, че ще живее вечно
в чистите мисли
на белите гълъби,
отнасящи усмивката и 
високо в небето,
за да засияе с нея слънцето
и да разтопи сърцето ми.

Но капчуците няма да пропеят...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2009-01-29
прочитания: 287
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход