Пак осъмнах, мале.
Недоспала
нощ налива вино
в тънки чаши.
Зазорява.
Време за раздяла,
че от тази близост
май се плашим.
Тя ще стихне
на деня в прегръдка,
аз съня си
ще потърся бледа.
Вино гъсто -
дълга, сетна глътка
с билки самодивски,
с привкус меден,
да сладни, опива
и ме носи
до полята с
бели асфодели.
В сън ще ги
погаля среброкоса,
а лодкарят,
дяволи го взели,
нека гледа
гневно-вцепенено,
че отново
стари догми газя.
На ръба е
толкова студено,
там се сливат
обич и омраза.
........
Пак осъмнах, мале.
Ти, прости ми!
Дълги нощи,
дни - кобили луди.
С мислите си
мълком целуни ме.
Майчина милувка
сторва чудо.