Аз мразя миналото
и не вярвам в бъдещето
Плъзгам се по коридорите
на лабиринта - Сега
Скелети на минотаври
стрило е на прах Времето
в хаванчето потъмняло
на неопитомена душа
и щипка ми слага
в питието от горест
Разбърквам го бавно
с лъжичка копнеж
Дали ще се изгубя
Дали ще намеря
Има ли нещо
по-студено от скреж
в прозорците на цитаделите
на ръба на Нищото
от които ме гледа
и изпраща Нощта
Обичам да скитам
но винаги се завръщам
Лабиринтът ме изхвърля
(не)винаги през точната врата
но желанията ми са камелии
в които жужат страховете ми
за да не заспивам и
да се връщам назад
Минало и Бъдеще
в пясъчните часовници
на тънка струйка
някак тъжно текат