StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,140
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,637
   Точки: 2,662,516
   Съобщения: 155,978
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,794

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Неспокойната думопристройност

В пределите когато имаше свят огън и денят беше по-къс, времето бушуваше неспирно като летва от дъбово буре
носеща се игриво и омайно тя по морски ширини, където поставените сили групират крайните подходи, 
а плитките звезди са по-помръкнали, подстрекани
поголовно, разумно и щастливо, пеещи в хора на автомобилистите, където духовните изпарения се превръщат в мокри сенки, нищо неузнали, нищо и не съхранили за следващите предстоящи мрачнини.

Потоците омайни имат остри повсеместни болки
предизвикани от вълчи нокти и сусамени зрънца
и докато лилави стриди се сгушват в цевта на танка
молитвите отправени към Върховния Конгрес
на човешките същества остава в ореховата черупка,
която още не познава собствените си равновесия
и не достига до обагреното сърцеспящо внесение,
достигащо до есенциалните отвъдни употреби,
където Методът се разпростира като хелий и се разкрива 
в етапите на бързите нощни скали.

И ето в Сингапур пурпур е денят, 
но има там забравени електроизтичания,
защото генералните намеси се осъществяват
планирани в духовни молебени и небесни мандали,
които взимат своя дан от съвършенството, 
загинало отдавна ведно с кражбата на бокала...
но не, този свещен артефакт желае примъкване
към безценни висини и ярки цветове,
измислени от иновативните машини.

Отверстията на наметалата алени
разкриват танците божественопристойни
и идват скоро всички демони на нечувано,
безкрайно пиршество, след което демоните
намират своя край - внезапно и безвреме.
А пиротехниката има свои баркодове
както всяка друга стока, и лимоните беснеещи
в непрогледната пустош се съпротивляват
срещу меланхоличната приютяваща сянка...

Идват измервателни уреди и чаровно се поместват 
в смехотворната откритост и захласват Универсума, 
наблюдаван прецизно мълчаливо с Хъбъл, 
но димящите подкови на заблатената веранда
усмихват се протяжно-монотонно и поканват
най-разнообразни живинки и твари на пътуване
в изкривените времепространства, характерни
с нахалното им и арогантно втулване в сатанистичната
хрупкава представа, отместила запасите си
от тютюневи сълзи на всеки неизвестен път.

Останало е средство опиянено, което
сега не казва нищо - мълчаливо то се заиграва
със свещената празнота, отшумяваща в копнежите
по законосъобразна истинност - така виденията
остават задържани и оставени на плетения стол,
заредени с лакомства и тихи бомби, докато
божествените превъплъщения са се укрили под
овошките, чиито лъскави тромпети стряскат
и разпускват монотонната пресметливост,
за която напоследък няма нихилистична квота.

Издържани в архетипен стил едва-едва
базуват в лагера си всички пакости стремителни
и докато изпускат разновидни спомени
за вкусове и мириси безкрайно смесени
оставят ангелите да се сбогуват с висотата
поне замалко, поне докато изпият капучиното си,
защото после с магнетични лейки огъня ще се
подклажда и разтеля нашироко над реките замърсени 
с извънредно скъпи парфюми, предвидили
остатъчно съмнение около пещта на Злото.

Основният тризъбец се приплъзгва леко
отправен окаяно към безлични маси,
смесващи се със съвкупности от идеали,
а също така и с попътни примери за
гръмотевичната мнима пунктуалност,
трошаща тебишири разноцветни
по незастроени още магистрали,
поради незнайност тези тебешири
валцоват душевните прищявки - 
самото "искане" изисква собствени промени.

Така попаднали в складовете на опасността
чуждите години натежават и ето, че покълват
образните семена - отчуждени в собствения си формат.
Внезапна сферична мълния се носи
в стаята на уморени дракони водоструйни
и така представящи се в Министерствата 
потайно нижат се извадки от тетрадки,
понякога с чертежи, а понякога и без
финес се свързват постоянства лекокрили.

Изгаснали туберколози танцуват валс
пренасят стружки от полукълба
и пренесени през призмата на светотата
се сливат със златните луни, 
завчас останали непомрачими и капризни,
прехвърлящи си топката с години
от институции към институции, развеселяващи
прокудените небеса, отприщено-внедрени
и потайни, и стремителни, и свежи
в сблъсъците си с остатъци от вечността.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2019-05-16
прочитания: 42
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход