Аз влюбен съм в едно момиче,

което май не ме обича.

Съдба се казва.

- - -

Съдбата е девица с пламенни очи.

Ала сърцето й мълчи.

На сълзите ми,

на цветята,

на песните ми пред вратата.

С потупване по бузата отвръща

изпратя ли я аз до вкъщи.

Че време трябвало за любовта,

от поглед пръв не пламва тя.

За всички срещи закъснява

и важности (съдбовно...) си придава

Аз може би изглеждам жалко,

но ще потрая още малко.

Но малко ли? -

излизаме си от десетилетия

А тя борави със столетия

И не й пука...

- - -

Но аз пораснах.

И казвам ти го най-накрая:

Съдба, жената в теб желая!

Мечтая

да пронизвам голотата ти

да разпилявам с дъх косата ти.

да чукам нежно на вратата ти.

да вляза гневно във душата ти.

09.06.2008