Защо под ноктите ти
има моя кръв,
жестока утрин,
цяла нощ
по вълчи вила?!
Косите ти разбъркани
са стръв
за падащи звезди.
Луна унила
цигара пали
апатично
с мокри пръсти
и пламъчето и
в мъглата търси брод.
Защо си мисля,
че е много късно...
Че грешен бе
последният ми ход
и съм обречена
да хлопне Пустотата
вратата под носа ми
с дрезгав смях.
Две кървави резки
смъдят(познато)
по кожата ми...
Май наивна бях
да бродя в мрака
и светулки да събирам
и макове с
наведени челца.
Опита, упорита
не разбирах,
че нощем скитат също
стражи на Смъртта
и дланите им-
гарвани зловещи
кълват очите
и разкъсват мисълта...

Очаквах да ми кажеш...
нежно нещо.
Но ти отдавна спиш...
А аз съм тъй сама.