И кой ти каза, че 
познаваш моя нрав?!
В зори ще дойда...
Ти ще си си тръгнал.
Червено-черна пеперуда.
Зид корав,
с петунии.
Бръшляна си изтръгнал

и той овива ме
в последен порив див
да стигне до небето си
отнето.
Просъсква час
и пада сгърчен. Сив.
Камбана е
продънена сърцето.

Как дращи този
незараснал звън.
Коричка раните ми
няма как да хванат,
щом скитам нощем-
бродница. Насън.
От вълчата си болка
обладана.

Луната ми е в
лявото око.
Сълзи ми и
по бузата се стича.
Ненужни са:
какво, къде, защо -
въпросите, които
не обичаш.

Но хрътките на
мисълта ми пак
ще те догонят.
Няма да те хапят.
Помилвай ги...
Отдавна падна мрак
във кладенеца на
страстта ни. Ето-капе

и се превръща в
изворна вода.
Ще се напием...
После ще си легнеш.
Сънувай ме -
отминала жена,
в чиято кръв
като гранитна котва
тегнеш.