Ръждясващи струни
под проливен дъжд
дръпва Времето.
Тази мелодия ти е
позната, нали?
Нетърпеливо поклаща
ботушче във стремето
пребледняла Луна...
Кой ли дявол я
примамва в зори?!
През пробитите очи на
месингови Янус-и
като странни,
хлъзгави сълзи
пропълзяват змийки,
още тънички.
Стенат жалостно
изтерзани,
надвесени над
урвите дни.
Набрах ти малини,
но се спънах и цяла съм
в кървави пръски
(на бяло така личи)
и е тръпчиво и жално....
Дали пък не беше сън?!
Будя се с писък терзаещ...
Нещо сбърках, нали?!