StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,987
   Потребители: 12,368
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,733
   Точки: 2,647,972
   Съобщения: 156,043
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

На свечеряване

обръщат ангелите
белите лица
и сняг вали
от много нависоко
ръцете ми са
пълни с' светлина
а искам да ги
скрия надълбоко
в ръкава на
пуловера ти мек
разбридат се секунди
и ме дразнят
върви си всичко
тъй - на самотек
врабчета гушат се
във дрипавите пазви
на стрехи -оголели и сами
препъват тротоари минувачи
позакъснели, дръзнали почти
да си повярват
че щастливите не плачат

а от небето
все така вали......

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2016-10-20
прочитания: 255
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход