Душата ми е боса циганка
Поспри се - нека ти гадаем
Снежинки лекичко прехвърчат
и вятър-скитник кой го знае
отде донася тази сприхавост
и смътно тлееща умора
Утайка виждам във зениците
на нервно бързащите хора
И тръпката от дъх на зима
намачква ризата ми бяла
а пръснати звънтят герданите -
мъниста шарени търкалят
минутите и чупят времето -
дали е орех с чудна рокля
за бал на луди Пепеляшки
В дланта ти нека се погаля
че котешкото в мене мърка
а после вади дълги нокти
И тази нощ ще бъде дълга
пък пътят тесен и разкалян

Не искаш може би да зная
най-сенчестите твои тайни
но те от джоба ти надничат
На криеница си играят