Носи шапка на цветни петна,
крие малкия принц във сърцето,
дива роза му радва деня,
за да пази във него детето.
Уморени крила го крепят,
вижда всичко във облаци бели,
бледи кукли пред него мълчат,
неразбрали защо са живели.
Спи луната, а той си лети,
все рисува картини вълшебни,
търси святост във слепи очи
и ги крие от погледи ледни.
Той е птицата в нашия свят,
правила в жълто сам си избира
и би скочил дори в мармалад,
щом купонът така ще го има.