StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,618
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 310,024
   Точки: 2,640,046
   Съобщения: 137,466
   Лексикони: 4,485
   Снимки: 10,764

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НА БАВНИ ГЛЪТКИ ПИЯ ТИШИНАТА

На бавни глътки пия тишината,
а тя присяда ми и гърлото дере.
Отвън увяхват от тъга цветята
тъй както вехне моето сърце...

В очите ми живеят скорпиони
и жилят ме безмилостно жестоки,
душата ми дърво е с голи клони,
надежда няма в моите посоки.

В живота чувствам се, като печатна грешка,
като животно гонено от ловна хайка.
Люлея се във паежините и с насмешка
ме гледа гладно от бърлогата си паяка...

Едни му викат с името Съдба, 
или пък Орис, Предопределение -
но за мене всичко е една игра
завършваща накрая с погребение...

     *****

Отпих поредна глътка от мълчание,
което ме обсебва. В мен пълзи...
За нищо нямам в себе си желание,
а от безвучието... може да боли...

Попитай ме наистина ли е така -
На моят отговор дали ще имаш вяра?
Но знаеш ли, че с никой не говори и Смъртта,
но с всички се разбира, мамата му стара...

А знаеш ли, какъв е вкусът на тишината?
Напомня на нищото във всеки нюанс...
Сълзи от дъжд се стичат по стъклата,
танцуват сенки във любовен транс.

       *****

Пълзи из стаята ми някакво присъствие,
а всъщност няма никой, но аз знам,
че точно факта за отсъствие
показва, че се крие някой там...

Отпивам пак и ще погледна -
Със сигурност тук не е Любовта,
но ако спра да пиша и изчезна
възможно е... да съм открил Смъртта...

09.01.2016.

Георги Каменов
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2018-06-20
прочитания: 136
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход