Милейди,
нека ти разкажа
за дъгата,
подменила цветовете си
за жартиери във лилаво.
Той мрази всички други.
Цветове. И светове. И ноти.
Любов не прави.
Прелъстява остриета.
И се люби с техните кошмари.
Сутрин. Рано.
Между себе си.
И маска за сакати.
Милейди,
той не знае
да чете.
Но знае
как да мимикрира
с спектъра на бялото.
Конспект
за денонощия
по триста
плюс шейсет и пет -
да бъдеш всичко.
Всеки.
По несебе си.
Кобалтово сънуване.
Без приказка за лека нощ.
След себе си
и той, милейди,
не умее да цъфти.
Изкуствени цветя,
изкуствен грим
и вратовръзка
в два без десет.
И Чайковски.
Пролей
една сълза, милейди.
Той... толкова неистински
е всъщност истина...