Душата ми е
астрална циганка
нощем маргарити -
звезди бере
и с от древни езици
думички
наричане за любов
преде,
оплита го -
паяжинка копринена
от нежност и горест,
от страх.
Връзва възелче-
времето минало.
Слага щипчица
мъка на прах
в кратунка с вода
от мълчаното,
после пие
и плаче- сълзи,
като едра роса
с вкус на виното,
от последната
Божа лоза.
Ще танцува
във сънища трескави
на бълнуващи с будни очи
и ще рони листца маргаритени.
Цяла шепа... и ти си вземи.