Попий сълзите ми и ги изпей
в люляковите нощи,
когато луната се ражда
С мъртво сърце
над живите да изгрей
Напукани устни
Умиращи от жажда
Скланят се мислите ми -
коси на вдовици
да оплачат съня ми,
който нощта убива
Разкъсват гърдите ми
клюновете на птици
Винаги се връщам,
а трябва да си отивам
Бистра вода,
още неосквернена,
ще загорчиш от солта 
в тези капчици хладни
Влачи се душата ми,
бледа,смъртно ранена
Остави я да пие-
толкова е... жадна
и нищо, че сенките 
с костеливите пръсти
ще поливат цветята
на поредна раздяла
бълбукай в мъглата -
като млякото гъста
Минавам през теб
отново само душа 
Без тяло