Очите ти, 
очите ти, Симург,
проклета птицо,
сън ми изкълваха.
По робските пазарища
на търг
продаваха девици.
Как пищяха...,
когато ризите им бели
къса див
арапин - да покаже
гръд налята
и млечна кожа.
Свод небесен - сив.
Помръкваха косите им
от злато.
А ти си вещица.
Измъкна се -
крила
на птица хищна
угасиха светлината.
Сганта търгашска
в прах закашля.
Заваля.
Зли мълнии
зашибаха лицата.
....
Седиш сега
на каменния ръб
в самотната ми кула
на отшелник.
Небето нещо
май ми има зъб,
щом мигли тежки
ме обърнаха в неверник
и ми се иска
да се впия в тази плът
на вещица, на птица,
на момиче...
Вън съскат друми-змии
сплели кръстопът,
а ложето ми
дъха на кокиче.