Изтръпна лятото -
подало боси крачета под искриците зора ,
то плахо ги покриваше с усмивки...
Изтръпна лятната жарава по върховете на дърветата -
бяла и жадна ,като птица.
Небето изсветля от буйната сладост
на недокоснати стъпки.
Медът потече по устните му.
Тревите добиха цвят на разтворена мъка -
ранна,неизплакана,
жълто голошарче сред дъха на косите ти.
В цъфналите люляци вятърът проплака.
Отпих - отровата бе побеляла...