StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,879
   Потребители: 12,422
   Автори: 4,035
   Коментари: 323,918
   Точки: 2,667,639
   Съобщения: 171,264
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Копачи

 

Всеки търси своята съдба,

бродейки с душа, незавършена - ранима.

Какво й трябва – само малко топлина

Не е просяк, търсещ милостиня.

 

Казват, че се случват чудеса.

Не съм наивна, нищо не е даром.

Чудото се случва в дълбина,

в самите нас – копачите на злато.

 

Нищо не е просто, камо ли калта.

Газим я, но потънали сме чак до шия.

Падам, ставам и изтупвам се да продължа.

Гледам „чистите” – подминават, но се трият.

 

Животът е двигателят на същността.

Следва своя темп в непрекъснато движение.

Земята е утроба, неразривно свързана с дъха.

А ние следваме процеса, пуснали се по течение.

 

Тогава как да се открием в пустошта ?

Не сме всесилни, всичко  е заблуда!

Нямаме контрол над собствената си съдба.

Сами вървим, а сърцето ни диктува.

 

Пак ще кажа, аз не вярвам в чудеса!

Нито във вселени, карма и отминали животи.

Човек се ражда и дълбае надълбоко в своята душа,

докато не се намери, и пречупи, и пребори.

 

Ще копая, ще копая в себе си докато умра.

За да бъда такава каквато пожелая.

Изрових всички кърви и отпих горчилката.

Защото ми трябваше да ровя и да страдам?

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2019-12-17
прочитания: 48
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход