толкова ли съм абстрактна
че не разбираш
какво държа в ръцете си
жонглирам 
с кръгла топка пластелин
но всъщност въртя земята ти
а вихрушката в очите ми 
е просто дъхът на вятъра

да 

той диша във витални спазми
и оформя огнените отблясъци
на третия елемент
като знаци по тялото
прогорени в татуировка 
на плуващи делфини
по вълните на пространството

и 

няма нищо страшно
странното е че съм огледална
на образите в сънищата ти
обърни видението навътре
и ще видиш същото
което виждаш и в природата 
на сътворението 

картина от абстракции
в многоцветните ириси на света