Безбрежна синева живота е -
                     морски прилив,
                          вечна планина.
Облак подгонен от вятъра,
от небето падаща звезда.
Веселият бриз повдигащ роклята,
болката на раждаща жена,
нейде там заглъхващ грохот
                     от гръмотевица
                        от дъжд
                           от тишина.
Шепа радост омесена със сълзи,
една разбита капчица мечта,
сладостта на морски изгреви,
горчилка от пакетче самота.
Ангелски пера и нежна песен
в небето отлитаща душа.
Последен поздрав с мъката поднесен
не знаейки че там е вечността.
Че пак ще дойдем като слънчева утеха
като нежна ласка в тежък миг.
Не казвай сбогом на увяхващото цвете
нито на топящия се сняг.
Живота туй е кръговрата вечен.
Утрето е вчера,
вчера беше днес.
Една звезда пада!?
Друга ще я замести
и слънцето отново ще изгрей за нас!