Как искам да настъпя сянката си.
Да се освободя!
Да мога да ходя свободен
по улици с пъстри момичета.
Да се усмихвам на просяка.
Да му показвам скъсаните си джобове.
Да броя облаците
и да ги назовавам
додето се схване вратът ми.
Тогава да се взра надолу.
Да се мъча да разпозная
коя мравка е женска
и мъжка коя е.
Да обикалям
около боклукчийските кофи.
По миризмата да разгадавам
какво са яли хората за вечеря.
Раздвоен
да сядам на проветриво място,
право на земята,
без да се страхувам
за дрехите си.
Да улавям в устата си
хапещите комари.
След това да ги плюя нагоре,
а луната отново да ми доказва -
без сянка не се живее.
Накрая да заспя
и да сънувам
как утре слънцето
ще ми върне сянката.
©Марин Ангел